С Койчо Койчев, по-добре познат сред нас като kokiniobg, се запознахме през есента на 2009-та година. Все още си спомням, колко ентусиазиран беше да се запознае с нас и как покри разстоянието Стара Загора – София за по-малко от два часа, за да “цъфне” в офиса ни. Покер уменията му по това време бяха почти липсващи.
Половин година по-късно, Коко вече сериозно е развил турнирната си игра, доказвайки го по категоричен начин – спечели последното издание на турнирната лига на Igrach.com. Има и още няколко сериозни успеха по други турнири и подобни промоции, но за момента победата в лигата му е най-ценна. Но стига толкова хвалби, прочетете първа част от покер историята на kokiniobg.
За Покера, преди да се срещна с разновидността му Тексас Холдем, разсъждавах като за комарджийска игра, която се играе от изпечени мошеници в задимени и полутъмни помещения. Смятах, че този, който спечели, е или най-големият късметлия от събралите се да играят, или най-изкусният и сръчен измамник сред тях!
Това беше мнението ми до вечерта, в която, както си прищраквах каналите с отегчение от “съдържателната“ програма, неочаквано попаднах на някакво предаване по Дискавъри за Световния шампионат по Покер. Загледах се и с изумление установих, че този покер няма нищо общо с това, което бях чувал и виждал до момента. Стори ми се много странно и отначало непонятно защо играчите имат само по две карти и какво точно се случва, като започнат да нареждат на масата други карти. Естествено понятия като ФЛОП, ТЪРН, РИВЪР дотогава въобще не бях чувал, камо ли да знаех какво представляват. Точно това, че всичко ми беше съвършено непознато и ново, ме заинтригува (все пак се имам поне за средно интелигентен цървул). Загледах се в предаването, което за мой късмет точно започваше и продължи около час и нещо, и след като свърши в мен твърдо се зароди желанието да понауча повече по тази тема.
Някъде смътно в главата ми проблесна мисълта, че този вид игра на покер май е нещо съвършено различно от това, което си мислех че представлява Покерът. О, Чудо! Така и се оказа. Но за мое съжаление това започнах да го разбирам чак след като се опарих от покера, като всеки начинаещ романтик, регистрирал се в някой от безбройните онлайн сайтове. Веднага след края на предаването за WSOP ентусиазирано седнах пред компютъра, защото бях чул, че един от играчите на масата, се бил класирал през някакъв онлайн турнир в сайт за покер. Естествено написах сакралната дума ПОКЕР в Google и пред мен се откри цял един неподозиран досега свят. Първата в живота ми регистрация (месец Февруари 2009г) в покер сайт направих в небезизвестния в световен мащаб Bwin Poker. Като всеки нормално мислещ човек започнах да чета всичко в раздела им “Училище за покер”. Сега, като се сещам какъв наивник на средна възраст съм бил, ме напушва на смях даже. Но тогава сериозно си мислех: “Ето на, хората искат да помогнат и то го правят напълно безплатно, при това с анимация на примерни разигравания и ред “умни” съвети за начинаещи играчи”. След като изчетох всичко в раздела, изиграх примерните ръце и си взех “поука” от съветите, къде и как да не греша в играта, пристъпих към втора стъпка – игра с виртуални пари.
Мисля да не ви отегчавам какво се случи. Само накратко ще спомена, че понатрупах първоначално няколко хиляди точки, които съответно, колкото бързо натрупах, толкова и бързо изгубих. Това естествено хич не ме обезкуражи, нали с едно натискане на копчето можех пак да си заредя 1,000 виртуални чипа. Така след едва няколко седмици игра достигнах (според мен) момента, в който бях готов да започна да играя с истински пари. Това обаче се оказа капитално погрешно и незряло решение, което аз все още не подозирах.
Както се казва в приказките: речено – сторено. Окрилен от идеята, че вече съм научил доста от “тънкостите” на Тексас Холдем и естествено подплатен с кредитната ми карта VISA, направих първия в живота си депозит на стойност $250. Накратко, като пълен шаран седнах на кеш масите и грандиозната ми според мен покер банка за около четири вечери достигна до скромните $57. Мдаа, нещо не беше така, както го мислех. Това обаче не беше в състояние да ме откаже и, разглеждайки другите опции за игра, открих Multi Тable турнирите. Смело нагазих в тях и резултатът естествено беше зануляване на покер банката ми. Това се случи доста бързо и неочаквано за мен. Разбрах, че съм фалирал чак в момента, в който, регистрирайки се за поредния “изгоден” турнир, се появи едно съобщение, което накратко гласеше, че не мога да се регистрирам в турнира, защото нямам достатъчно пари в сметката. Бях меко казано втрещен и изумен от собствените ми способности, за около пет вечери напълно неусетно да опукам $250, като всъщност планът ми първоначално беше коренно различен от резултата! Честно казано това беше моментът, в който безславно щеше да приключи моята “покер кариера”. Казвам “щеше”, защото щом сега пиша това и вие го четете, значи все още не съм приключил с покера, а и той с мен.
Подтикван естествено от гордостта ми и непримиримостта, че съм се провалил и с лека ръка съм профукал сума равна на една месечна заплата за доста хора в България, започнах ожесточено да се ровя в нета за информация и литература по темата Тексас Холдем. Естествено намерих доста неща, но всички на английски, а това не ми е силен език. Както си търсех, изведнъж, хоп, попаднах на линка www.igrach.com. Отворих сайта и невярвайки на очите си видях, че всичко е на милия ми роден български език. Изумлението ми още повече се увеличи и бавно, но сигурно прерасна в еуфория. Започнах трескаво да щракам из сайта, бях си направо като дете в магазин за бонбони и шоколади, само че безплатни. С невярващи очи разглеждах и се радвах колко много информация за Тексас Холдем има, при това на напълно разбираем за мен език. Изчетох всичко в раздела Покер Училище, като се почне от покер правилата, та се стигне до покер съветите на Даниел Негреану. Така четейки разбрах, че имало Multi Table турнири със странното тогава за мен име “Фрийрол” и че входът за тях бил безплатен, а същевременно можело да се спечелят истински пари. Също така беше простичко обяснено и каква евентуално е печелившата стратегия при игра на фрийрол, която аз запомних дума по дума и естествено реших да изпробвам в споменатия Bwin Poker. Така намерих в лобито фрийролите и се записах във вечерния, който започваше в 01:00 часа през нощта наше време. Постарах се да приложа стратегията, която предната вечер бях прочел, и така спечелих първите си $4,87. Лягайки си призори, бях доволен от постигнатия успех и от появилата се така да се каже светлина в тунела. Както навярно забелязвате тук, все още продължавам да съм си наивен романтик в света на Тексас Холдема!
Очаквайте скоро част II…
